понеделник, 30 юли 2012 г.

Айзък Азимов: "Фондацията"


Та-даааа!

И първото ревю на книга в рамките на това предизвикателство е налице, дами и господа! Може би очаквате нещо нетрадиционно, ново и интересно? Или пък просто хумор и осмиване, а на места леки дози сарказъм? Не, драги дами и господа, моля, не вдигайте очакванията си твърде много – да не кажа изобщо, тъй като човекът зад клавиатурата е като маймуна пред техника, а на всичкото отгоре е и съвсем начинаещ в писането на такива работи. Естествено, всеки на негово място би седнал да разучи как се съставя едно ревю, но не и нашият човек, … който веднага престава да говори в трето лице за себе си и се отправя към важната част.



Първата книга, която ще попадне под острата ми (ха-ха!... или?) критика, е „Фондацията” на Айзък Азимов. Четох я в оригинал от това издание. Ще започна веднага с факта, че по ред на написване – доколкото ми е известно – това е първата книга от поредицата. Ако следим хронологията на историята обаче, преди нея има още две – „Прелюдия към фондацията” и "Битка за фондацията", така че ако някой е решил да ги чете, последователността на историята е следната:  Prelude to Foundation, Forward the Foundation, Foundation, Foundation and Empire, Second Foundation, Foundation’s Edge, Foundation and Earth.

Донякъде е странно, че се мисля за луд фен на фантастиката, пък не съм чела тази класика в жанра. Като цяло всъщност допирът ми до Азимов е безкрайно ограничен – сещам се, че през ръцете ми е минал романът „Падането на нощта”, който е в съавторство с Робърт Силвърбърг и е разширение на по-ранен разказ на Айзък, някъде из главата ми се лута спомен за още нещо негово, но този спомен е твърде бегъл и не ми предоставя нито име, нито сюжет. Затова като цяло може да се счита, че „Фондацията” е първият ми контакт с негово сай-фай величество Айзък Азимов. 

Преминавам по същество. Книжлето е разделено на пет различни части, всяка от които е хронологично отделена от съседните си с поне две десетилетия. Първата, озаглавена „Психоисториците” (прощавайте фриволния превод, в оригинал е The Psychohistorians), ни въвежда в историята чрез запознанството ни с провинциалния математик Гаал Дорник (Gaal Dornick), който за първи път посещава столицата на Империята – Трантор (Trantor), и то не защо да е, ами за да започне работа при великия психоисторик Хари Селдън (Hari Seldon).  Действието се развива през 60-те години на дванадесетото хилядолетие от Галактическата Ера, а психоисторията в този потенциален бъдещ свят е нова математическа наука, чрез която на базата на психологически фактори и явления в обществото може да се пресметне бъдещето на човешката раса за неопределен период от време. В този ред на мисли – друга раса освен човешката няма, така че се надявам никой сред вас да не е очаквал сблъсъци с извънземни цивилизации. Времената, в които хората са обитавали само една планета, са останали само като легенди в общественото съзнание и никой не знае с точност дали това е истина и ако е – на коя планета се е зародил животът. 

През провинциалния поглед на Гаал и ние, читателите, имаме възможността да се запознаем с величествената столица на Галактическата Империя – един град-планета, повече от 80% от който е под земята. Родените там за първи път излизат на повърхността на пет годишна възраст и оттогава го правят всяка година по веднъж, докато не добият правото сами да решат дали да продължат да го правят или не. А и Трантор не е впечатляващ извън гигантските си съоръжения – отгоре той представлява просто сива маса. Но като всяка столица е центърът на икономическото и културно развитие на империята – империя, която се простира на изключително много парсеци във всички посоки на вселената. Освен че се запознаваме с обстановката, в първата част на книгата научаваме и опасността, която грози човечеството – разпадането на Империята след около 500 години и следващите тридесет хиляди години на варварство и анархия. Това е откритието, което е направил най-добрият психоисторик Хари Селдън, и заради което той иска да обособи хиляди учени на една планета, които да съберат знанието на човечеството в общодостъпна енциклопедия – Енциклопедия Галактика, за да спомогне хаосът след разпада на Империята да се съкрати с двадесет и девет хиляди години.
Във втората, както и в следващите части на книгата, срещаме планетата Терминус (Terminus), на която са изпратени учените, и проследяваме преборването й с най-разнообразни Селдън кризи (Seldon crises – наречени на отдавна починалия учен поради простичкия факт, че той ги е предвидил). В повечето случаи водещият човек е един, който успява да победи не само опонентите си на вътрепланетарно ниво, но и тези, които заплашват съществуването на самата Терминус, с изключителна доза дипломация и хитрост. 

Като цяло „Фондацията” може да се разгледа на две нива: Първото е като едно доста развлекателно книжле, писано от автор с много изчистен и лесен за четене стил. На моменти надхитряванията, които се разиграват между героите, ме караха да се сетя за нашумелия напоследък сериал Suits, в който адвокатите използват всякакви трикове, за да победят опонента си. Аналогията ми идва от това как в началото има сблъсък с някакъв привидно неразрешим проблем, чието решение в крайна сметка се оказва доста просто – но просто в онзи смисъл, че се изпълнява лесно, а не, че стигането до него става по пътека от рози.

Второто ниво, на което може да се разгледа произведението, е малко по-дълбоко: Азимов внимателно докача проблема за общество, чието развитие е спряло в определен момент, и чиято стагнация постепенно го разрушава. Машините, които никой няма знанието да поправи, и изчезването на атомната енергия и връщането към дърва и въглища са само малко от примерите за упадъка на човечеството след разпада на Галактическата Империя. 

Това, което ме впечатли в Азимов, е фактът, че той не засипва читателя непрекъснато с дълбоки вътрешни терзания и размишления на героите и дори не поставя под въпрос съществуването на определен проблем – вместо това разгръща ситуацията чрез действията на главните участници и доста често чрез дълги осведомителни диалози, а после сравнително бързо поставя и решението на разкрития проблем.

Нещото, което не ми хареса, е прекалено малкото опознаване на повечето герои. От друга страна пък, имайки предвид кратките отрязъци от време, в които се развиват отделните части, опознаването им не би било и особено целесъобразно, а може би дори би навредило. 

В крайна сметка бих препоръчала книжлето на тези, които харесват фантастиката, тъй като това е едно от малкото произведения в този жанр (сред прочетените от мен), които 1. се развиват в категорично определено изключително далечно бъдеще; 2. въпреки това основният проблем не е откриване на корените на човечеството, а продължаване на развитието му; 3. стилът на Азимов е приятен за четене (дори при преводите няма как повествованието да се разточи нетърпимо много). 

Това е от мен за този път – прощавайте за разточителството на думи, но аз си го харесвам. :)

Довиждане и до нови срещи.

~Теди

петък, 27 юли 2012 г.

Началото

Здравейте, драги ми смехурковци!

Пиша ви от хубавото ни море в един необикновено топъл следобеден час с коса, стърчаща във всички посоки като изгоряла слама, но въпреки това съм дяволски доволна, че най-сетне - чак на втория ден от престоя ми тук! - имам малка разлика в тена. Това, естествено, са неща, които малко - ако не изобщо - ви засягат, затова ще премина бързо към заявленията, които имам да правя.

Тъй като вече на няколко пъти изникна въпросът дали ще пиша нещо относно книгите, които успея да прочета в рамките на предизвикателството, тук ви отговарям ясно и точно - отговорът е да. Всъщност всичко започна, когато реших, че речникът ми е безкрайно обеднял и съм престанала да връзвам думите в смислени изречения. Тогава съвсем случайно попаднах на - или по-скоро се завърнах към - един блог, в който се пишат ревюта на книги. Дали беше този или този вече напълно съм забравила, но във всеки случай и двата си струва да бъдат прегледани. Та един от тях ми даде идеята, че ако всъщност освен четенето, което при мен се случва on a regular basis, започна и да пиша за книгите, които минават през ръцете (и ума) ми - това би бил един чудесен шанс да си възвърна дар словото. Е, оттук нататък ми беше по-лесно да оставя решението кои книги да чета и рецензирам на вас, отколкото сама да избирам. Така де. Кхм. Не че бягам от отговорност или нещо подобно. Кхм.

... Каааакто и да е, спокойно мога да премина на една от другите теми. А тя е именно Катето. С нея решихме, че тя ще се присъедини към идеята, само че - *сръч-сръч* - още нищо не сме направили по въпроса. Но ще направим. И ще измислим по-лесен начин за вас да познавате кой какво е писал и чел - без да е нужно да се спускате до долната част на страницата (мисля), където пише кой е пуснал поста. Да, това го обещавам.

Третото и последно нещо - но не и по важност, както обичат да казват милите ни англоговорящи - е, че започнах! Как какво започнах? Ами четенето! Ако трябва да съм честна, някои книги - като A Dance With Dragons, 5-тата книга от A Song of Ice and Fire - ги бях започнала още преди да се появи идеята за предизвикателството, но това е тайна и силно вярвам, че няма да я споделите на никого. Иначе, за който се интересува, започнах с "Майстора и Маргарита", но, разбира се, в един момент сай-фай фенът в мен се обади и се прехвърлих на Фондацията на Азимов (именно Foundation, не някоя друга част от поредицата). Което значи, че в момента чета поне три от книгите, с които сте ме предизвикали. Силно вярвам, че Азимов ще е първият рецензиран автор тук, но имайте търпение - не знам колко скоро ще стане. (Една от причините е курс за сай-фай и фентъзи, който записах в Coursera.org, и за който имам допълнителни неща за четене и есета за писане - в момента сме на приказките на братя Грим! Възможно е да рецензирам и някои от нещата, които чета за там, но не обещавам.)

Това са в общи линии всички неща, които исках да ви кажа. Май. Ако се сетя още нещо, ще добавям. 

И накрая: Наясно съм, че обикновено една стена от текст не изглежда изобщо привлекателно за който и да е читател. Затова обещавам, че във всеки мой пост ще има поне по една картинка (е, почти сто процента сигурно е, че ще са просто корици на книгите) да ви радва очите. В случая кориците, които съм показала, са именно на изданията, които аз чета. Ще се постарая и занапред да е така. 

Довиждане и до нови срещи. Или live long and prosper. Или поздрав най-сърдечен, ваш приятел вечен... Трябва да поработя върху края май, а?



~Теди

събота, 19 май 2012 г.

съобщение


Здравейте, мили мои.

Имайки предвид "Война и мир" и "Капиталът" заедно с всички останали книжки, които ме предизвикахте да прочета, временно спирам приемането на предложения. Запазете ги за 01. до 07. юли :)
Ей тук може да намерите настоящия списък, както и в бележката във фейсбук. Постарах се да го подредя и по азбучен ред (на последните имена на авторите), за да е по-лесен за проследяване.
При по-нататъшно развитие (или за да ви подсетя отново за периода, в който можете да ме предизвиквате, когато той приближи) ще съобщавам тук, във фейсбук и в сошъл*. :)


Хубав ден, душички златни. :)

вторник, 15 май 2012 г.

началото + списък

Какво казах аз:
Измислих предизвикателство за себе си за лятото. Някъде около 7-8 юли или там някъде в началото ми свършва сесията, така че ви предоставям възможността да ме предизвиквате да прочета ваши любими (или не) книги! :)) Ще чета цяло лято, до 20 септ., когато пак почва университетът, и ще чета това, което вие ми кажете да чета. Запазвам си правото да не чета единствено крайни случаи (примерно Пауло Коелю не го и почвайте, няма да пипна негова книга) иии сама да преценя дали да препрочитам неща, които вече съм чела. Та - предизвикайте ме! :)


Какво казахте вие:


Адам: нещо на Виктор Пелевин [О]
Андж: "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън [О] и "Зовът на Ктхулу" на Х.П. Лъвкрафт [О]
Ани: "Лавина" на Блага Димитрова [О]
Весо: "Соло" на Рана Дасгупта [О], "Сага за клана Отори" на Лиан Хърн [О], "Есенен мост" [О] и "Облак врабчета" [О] на Такаши Мацуока, "Цар Плъх" (пълно издание) на Джеймс Клавел [О], "Фондацията" на Азимов [О]
Виктор: "Do Androids Dream of Electric Sheep" на Филип К. Дик [О]
Гого: "Разбунтуваният човек" на Албер Камю [О]
Деси: "Майстора и Маргарита" на Булгаков [О]
Ева: "Аутопсия на една любов" [О] и поезия на Пасков [О]
Ицо: "Das Kapital" на Karl Marx [О]
Йоана: Вино от глухарчета на Рей Бредбъри [О] (в началото на лятото), Кафка на плажа на Мураками [О] (в средата на лятото) (и лека собствена прибавка: Сбогом, лято на Бредбъри в края на лятото:)) ), нещо на Jonathan Ames [О]
Катето: A Dance with Dragons на Джордж Мартин [О] (нея вече я чета, та не знам доколко се брои)
Косето: "Изгнание и царство" [О] на Албер Камю, "Атлантида" на Борислав Пекич [О], "Балада за Георг Хенрих" на Виктор Пасков [О], "Океан море" [О] и "Тази история" [О] на Алесандро Барико
Мони: "Кама сутра" на Ватсаяна [О]
Надя: "Everything is Illuminated" на Jonathan Safran Foer [О]
Нели: Jane Eyre на Charlotte Bronte [О], Shirley на Charlotte Bronte [О]
Ники: "Война и мир" на Толстой [О]




Приемам предложения докато не реша, че не приемам повече предложения :D
легенда:
[О] - одобрена
[Н] - неодобрена