Добре, признавам си, отново се забавих. Не само това, ами и прочетената книга практически не е част от "Предизвикателството". Но имайки предвид, че вече заобиколихме част от правилата, свързани с времевото ограничение, защо да не направим същото и със заглавията, които чета? При това даже ще го направим в положителна посока, т.е. ще разширим спектъра и броя на книгите, на които пиша ревюта. Започвайки от точно този момент, защото преди няколко часа дочетох "Приключенията на звездния навигатор Пиркс" на Станислав Лем...
... и за пореден път се убедих в таланта му. Опитът ми с него е ограничен до "
Соларис", но спокойно мога да твърдя, че е сред най-добрите фантасти в света (най-малкото е признат за такъв, ха!). Малко административни бележки:
Изданието, което четох аз, е на издателство "Народна младеж" от 1981г. с преводач Огнян Сапарев. Не знам как звучи на полски, но на български се чете средно лесно - по средата между действените произведения на Азимов и почти философските творби на братя Стругацки, вероятно със съвсем леко залитане в посока на вторите. "
Приключенията на звездния навигатор Пиркс" е сборник от три истории за пилота Пиркс като тук ще вметна, че преводът на заглавието не е съвсем точен, имайки предвид, че "навигатор" е само един от ранговете на пилотите, пък в оригинала е споменато именно "
Opowiesci o pilocie Pirxie". Естествено, и аз чувам колко по-добре звучи "звездния навигатор Пиркс" отколкото "пилота Пиркс", но това е една дребна фактологическа грешка, която дразни съзнанието ми на фона на точността, с която се отличават творбите на Лем.
Трите разказа са озаглавени "
Условен рефлекс" (
Odruch warunkowy), "
Разследване" (
Rozprawa) и "
Ананке" (
Ananke), част са от общо
10-те истории за пилота Пиркс, и действието на всеки от тях се развива съответно на Луната, в близост до Сатурн и на Марс. Всичко се случва около две столетия след кацането на човека на червената планета, което го отдалечава на още около десетилетие от 2013-та в случай, че всичко с програмата
Mars One върви по план.
В първата история се запознаваме с Пиркс преди да е получил разрешението си за пилот - той е завършващ средностатистически студент и се отличава от колегите си единствено по амбиция, самоувереност и резултата на последния изпит, на който всъщност ставаме свидетели в началото на разказа. Точно това е и причината да бъде извикан при директора на института, който го изпраща на една нетрадиционна преддипломна практика на тъмната страна на Луната. Как един пилот преодолява скуката на едно такова преживяване? Чрез разкриване на причините за последната трагедия, сполетяла станция Менделеев. С изричното предупреждение на директора, че не затова е изпратен там, разбира се. "Разследване" ни среща с вече достигналия ранга "командир" Пиркс - първоначално през очите на втори пилот Куин, изправен като свидетел пред Трибунала на Космическата палата. Разбираме, че се провежда процес срещу командира на кораба "Голиат", обвиняващ го в неиздаване на команда в критичен момент на полета. С показанията на Куин се разкрива и фабулата на разказа: при опит за поставяне на сонди в пролуката Касини (в момента "делението Касини"; най-голямата пролука между многобройните пръстени на Сатурн) се случва авария на кораба, която застрашава живота на екипажа. В момента, в който трябва да се реши дали да се продължи или прекрати мисията, Пиркс (който се оказва споменатият командир) не издава ясна заповед и оставя главния пилот да действа по собствена воля. Проблемът изглежда прост, докато не се разкрият подробностите: присъствието на нелинейник (робот, който при обикновен контакт не може да бъде различен от човека), множество морални и етични казуси и - естествено - въпросите на фирмени политики и пари. "Ананке" пък ни разкрива един Пиркс, наближаващ 40-те, извършил последния си курс до Марс и обмислящ настъпващата старост. Сюжетът се завърта около огромните автоматични кораби, предназначени за доставяне на припаси и хора на червената планета - първият трябва да кацне в деня, в който срещаме пилота. Относно това какви проблеми и разсъждения възникват ще замълча и ще се усмихна потайно, и само ще спомена Едгар Алън По.
Сега, след като сте запознати с фабулата на историите, спокойно мога да премина към съществената част: защо тази книга трябва да се прочете? Първо: Станислав Лем е истинско удоволствие от стилистична гледна точка! Убедена съм, че преводачът е добър именно поради страхотното наслаждение, с което четях книгата. Няма изпуснат нито един детайл - проучванията на повърхността на Луната вместо "геодезически" са "селенодезически", "приземяване"-то на безатмосферния спътник на Земята се превръща в "прилуняване", а дори се споменава и необщоприетият термин "лунизъм" наместо "алпинизъм". Научният бекграунд (някой да ме подсети как е думата за това на български) на Станислав Лем е изключително полезен в творбите му - дори най-малките думи са подробно обмислени и използвани на място. За мен като бъдещ архитект беше чудесно и предвидливото му отношение спрямо конструкциите на Луната - които трябва да бъдат разрешени много повече срещу налягането заради липсата на атмосфера, отколкото от гравитационна гледна точка. А наред с всичко това Лем успява да вкара и собствените си идеи за същността на човека, невъзможността и липсата на необходимост за създаване на съвършен изкуствен интелект, развитието на технологиите, възприемчивостта ни към извънземни условия, събития и материални неща и не на последно място неизпълнимостта на някои от космическите ни мечти.
Станислав Лем е задължително четиво не само за любителите на фантастиката, но и за всеки, считащ себе си за ерудиран и интелигентен човек. Без право на възражения. :) А накрая ще ви оставя с един кратък цитат от последния разказ, просто за да погъделичкам малко интереса ви към този фантастичен автор.
"(...) Ядеше, стараейки се да не троши, пиеше и гледаше през издрасканото от пясъка стъкло на кръглото прозорче към старото, плоско и като че ли смъртно уморено дъно на този Агатодемон. Именно това впечатление му правеше Марс: че вече му е все едно. Затова така странно бяха натрупани кратерите, различни от лунните, като че ли размити ("Сякаш фалшифицирани" - се изтръгна от него веднъж при вида на големи, хубави снимки на Марс); и така безсмислено изглеждат онези местности с див релеф, наречени "хаоси" - археолозите много ги обичат, защото на Земята няма нищо подобно на тези формации. Марс беше сякаш примирен със съдбата, не държеше на спазването на обещания, дори не се преструваше. При приближаване към него постепенно губеше своя солиден червен облик, преставаше да бъде емблема на бога на войната, помъкваше се неяснотъмен, с петна и пукнатини, без точни очертания, като на Луната или Земята: размазаност, сива ръжда и вечен вятър."
Този път не си позволявам да обещая каквото и да било, защото плановете и обещанията ми обикновено не се изпълняват. Затова слушайте Uriah Heep (това върви по радиото в момента), радвайте се на живота и до скори (лични) срещи!
~ Теди